24 февр. 2008 г., 15:45

Грешка

741 1 4

Защо повярва, мили, на хорските лъжи,

нима, че те ОБИЧАМ не стигаше, кажи?

Думи лъжливи раниха сърцето ти

и реши, че повече  не ме обичаш ти.

А аз не бях виновна,

бях сгрешила - ВЯРНО Е, но не и за това.

А болката в сърцето крещеше ''Вярвай ми ти''

но това остана нечуто от подлите лъжи.

Прости ми за всичко, ако можеш ти

един път сгреших,

но не и за това, в което повярва ти...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, поздравявам те за красивия стих!
  • Поздравявам те, страхотно е...!
  • Хареса ми!Истинско е!Идва направо от сърцето!Поздравчета!
  • Здрасти,мисля,че трябва да се постараеш малко повече,за да превърнеш това в поезия.Никакъв ритъм,никаква образност.Не знам дали ти и лирическата сте едно,но това е без значение.За да докосва този стих трябва да е поднесен подходящо.Успех.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...