Грешна и коварна
Прокарваш устни, но не оставаш.
Създаваш блянове и мечти,
а след това унищожаваш.
Напред продължаваш
и мъжките сърца покоряваш.
Малко те имат, за малко те имат,
много те искат, малко успяват.
Като влак през сърцата минаваш
и на случайни гари оставаш.
Спираш... Престояваш...
Изведнъж си заминаваш
и само спомена за теб оставяш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Стефанов Все права защищены
