6.12.2017 г., 15:44 ч.

Грешна и коварна 

  Поезия » Любовна
734 0 2

Прокарваш устни, но не оставаш.
Създаваш блянове и мечти,
а след това унищожаваш.
Напред продължаваш 
и мъжките сърца покоряваш.
Малко те имат, за малко те имат,
много те искат, малко успяват.
Като влак през сърцата минаваш
и на случайни гари оставаш.
Спираш... Престояваш...
Изведнъж си заминаваш
и само спомена за теб оставяш.

© Константин Стефанов Всички права запазени

...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??