Прокарваш устни, но не оставаш.
Създаваш блянове и мечти,
а след това унищожаваш.
Напред продължаваш
и мъжките сърца покоряваш.
Малко те имат, за малко те имат,
много те искат, малко успяват.
Като влак през сърцата минаваш
и на случайни гари оставаш.
Спираш... Престояваш...
Изведнъж си заминаваш
и само спомена за теб оставяш.
© Константин Стефанов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
