Грешни
Грешна бях в очите чужди,
чужди бяхме ти и аз.
Скришом се обаждаше при нужда
и срещахме се в уговорения час.
Бягахме от погледи познати,
криехме се от мълви...
Да стане мрак - така и не дочаквахме,
за да бъдем аз и ти.
Но дали Тя усещаше моя парфюм,
в кожата ти вече проникнал?
И дали Той би ми простил?
Дали пак би ме обикнал?
Тогава не си задавахме тези въпроси,
чийто отговори знаем, но от тях ще Ги боли...
Сега ден и нощ изкупление просим
и пак ги мамим с грешните очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветина Ненчева Все права защищены
