Грешник
Времето е моят спътник,
а сърцето - светъл храм.
Само Бог е моят съдник,
какво от себе си ще дам.
Вяра имам в сегашното,
което чука на вратата.
Със сълза избърсвам прашното
в живота си със суетата.
Назад не се обръщам вече,
а леко гледам настрани.
Съдбата „грешник” ме нарече,
но дали успя да ме сломи?
Ставах, падах, но бях Аз...
Роден от черното на пепелта.
Всеки миг и всеки час
облизвах раните си от солта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
