Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
3.01.2009 г., 6:29 ч.

Грешник 

  Поезия » Философска
744 0 13

Времето е моят спътник,

а сърцето - светъл храм.

Само Бог е моят съдник,

какво от себе си ще дам.

 

Вяра имам в сегашното,

което чука на вратата.

Със сълза избърсвам прашното

в живота си със суетата.

 

Назад не се обръщам вече,

а леко гледам настрани.

Съдбата „грешник” ме нарече,

но дали успя да ме сломи?

 

Ставах, падах, но бях Аз...

Роден от черното на пепелта.

Всеки миг и всеки час

облизвах раните си от солта.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??