25 янв. 2013 г., 11:36

Грешното решение

1.2K 0 1

Искам да те срещна,

искам да се видим,

да потъна в твоите ръце,

но се страхувам, че ще си отиде 

представата ти за моето лице, сърце.

Времето отлита, всички се променят,

стават лоши или пък добри,

не искам да ме видиш променена,

не искам да видиш развалини.

Искам да запомниш очите ми звезди,

а не тъмни бездни с разбити мечти.

Ръцете ми са вече изморени да трият тежките сълзи.

Ако ти липсвам - не, не искай аз да дойда, 

грешното решение душата ми разби,

запомни ме, каквато бях -  с очи като звезди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нона Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...