25 янв. 2013 г., 11:36

Грешното решение

1.2K 0 1

Искам да те срещна,

искам да се видим,

да потъна в твоите ръце,

но се страхувам, че ще си отиде 

представата ти за моето лице, сърце.

Времето отлита, всички се променят,

стават лоши или пък добри,

не искам да ме видиш променена,

не искам да видиш развалини.

Искам да запомниш очите ми звезди,

а не тъмни бездни с разбити мечти.

Ръцете ми са вече изморени да трият тежките сълзи.

Ако ти липсвам - не, не искай аз да дойда, 

грешното решение душата ми разби,

запомни ме, каквато бях -  с очи като звезди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нона Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...