25 янв. 2013 г., 11:36

Грешното решение

1.2K 0 1

Искам да те срещна,

искам да се видим,

да потъна в твоите ръце,

но се страхувам, че ще си отиде 

представата ти за моето лице, сърце.

Времето отлита, всички се променят,

стават лоши или пък добри,

не искам да ме видиш променена,

не искам да видиш развалини.

Искам да запомниш очите ми звезди,

а не тъмни бездни с разбити мечти.

Ръцете ми са вече изморени да трият тежките сълзи.

Ако ти липсвам - не, не искай аз да дойда, 

грешното решение душата ми разби,

запомни ме, каквато бях -  с очи като звезди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нона Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...