Грешното решение
Искам да те срещна,
искам да се видим,
да потъна в твоите ръце,
но се страхувам, че ще си отиде
представата ти за моето лице, сърце.
Времето отлита, всички се променят,
стават лоши или пък добри,
не искам да ме видиш променена,
не искам да видиш развалини.
Искам да запомниш очите ми звезди,
а не тъмни бездни с разбити мечти.
Ръцете ми са вече изморени да трият тежките сълзи.
Ако ти липсвам - не, не искай аз да дойда,
грешното решение душата ми разби,
запомни ме, каквато бях - с очи като звезди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нона Маринова Всички права запазени
