19 янв. 2019 г., 02:28

Гробище 

  Поэзия » Философская
503 0 0
Гробище. Тишина.
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела -
миг от вечността.
Птици красиво пеят,
душите за спасение копнеят.
Мъка и тъга
в пъстроцветната дъга -
на живота - цветове,
дар от други светове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Петков Все права защищены

Предложения
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »