15 сент. 2011 г., 00:08

Гроздобер

987 0 13

 

Събуди се, любов, тази вечер е луда!

В страстен залез денят ще проникне в нощта

и пиян от любов, свойте късни минути

ще дари, после тих ще заспи в тишина.

 

В две големи очи тежък огън ще кипне,

от страстта им лозата ще пукне зърна.

Тези твои уста са тръпчивото вино,

след което в съня ти съм буйна лоза.

 

Ще отхапеш за миг от най-сочните гроздове

(този миг съм сънувала много луни).

Гроздобер е сега. Пий от моите сокове,

и денят, споделен, ще узрее в мечти.

 

А когато си сам не наливай тъгата,

потърси онзи огън в очите ми ти –

Аз обвивам живота ти, както лозата,

вие морна снага към далечни звезди.

 

Събуди се, любов, тази вечер е наша!

Аз съм лудото вино в суровия свят

и тръпчивата нежност на твоята чаша.

И онази несбъдната.. .  в твоя живот.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...