Гроздобер
Събуди се, любов, тази вечер е луда!
В страстен залез денят ще проникне в нощта
и пиян от любов, свойте късни минути
ще дари, после тих ще заспи в тишина.
В две големи очи тежък огън ще кипне,
от страстта им лозата ще пукне зърна.
Тези твои уста са тръпчивото вино,
след което в съня ти съм буйна лоза.
Ще отхапеш за миг от най-сочните гроздове
(този миг съм сънувала много луни).
Гроздобер е сега. Пий от моите сокове,
и денят, споделен, ще узрее в мечти.
А когато си сам не наливай тъгата,
потърси онзи огън в очите ми ти –
Аз обвивам живота ти, както лозата,
вие морна снага към далечни звезди.
Събуди се, любов, тази вечер е наша!
Аз съм лудото вино в суровия свят
и тръпчивата нежност на твоята чаша.
И онази несбъдната.. . в твоя живот.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасно!
-
Отпих глътка обич,
нежност, красота!
Поздрави, Дани!
-
Възхитително!Много Ви благодаря за тези няколко красиви мига!
-
С Елица,Поезия Е!!!
-
Чудно!
Дани, отпих и аз от лудото ти вино...
Поезия! -
Огнено вино, силно стихотворение!
Поздравления! -
Прекрасно!!!
-
Много, много хубаво,Дани!!!
-
"Аз обвивам живота ти, както лозата,
вие морна снага към далечни звезди."
!!!
-
Знаеш ли, чувствам се като Китов, като Овчаров, открили тракийските злата... Когато те открих, знаех какво съм намерил!!! Сега се чувствам неимоверно щастлив, че те има и че другите могат да ти се радват!
Най-нежният аромат на този свят е от цвета на лозата!!!
Благодарен съм!!!
Зем.
На майка ми
Със свои живееш, а май си самичка.
В очите ти виждам - кипи!
И там, до баща ми, в ръка със свещичка,
споделяш си всичко, нали?
И туй, дори, дето ти го преливаш,
отдавна е мъртво - уви!
Със мисъл по него ти вечер заспиваш,
а мене ме страшно боли...
Назад да се връщам, не искам, не само
защото сърцето кърви,
а там, до рода ми, защото, бе мамо,
и моята младост лежи!
Погребвах и плаках, както за тати,
когато удари ги град...
И молех се Господ животец да прати,
да зърна ластара им млад!
Ти знаеш ли колко е нежен парфюмът,
когато лозата цъфти?!
Кръвта ми изпива туй, що се пие,
но сила във бъчвите ври!
А силата моя идва от Нея,
във стихове, що се реди!
За нея тъгувам. Със нея се смея.
За нея са моите дни.
Във стих вече дишам. Във стих ще живея.
Стихът е и мойто лице.
И аз безсърдечен ли бил съм със тебе,
дано той да носи сърце! -
Ето това е Поезия!
Всичко останало е само фон... -
Чувствоструйна, опияняваща поезия!
-
Уникално!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
