15.09.2011 г., 0:08

Гроздобер

982 0 13

 

Събуди се, любов, тази вечер е луда!

В страстен залез денят ще проникне в нощта

и пиян от любов, свойте късни минути

ще дари, после тих ще заспи в тишина.

 

В две големи очи тежък огън ще кипне,

от страстта им лозата ще пукне зърна.

Тези твои уста са тръпчивото вино,

след което в съня ти съм буйна лоза.

 

Ще отхапеш за миг от най-сочните гроздове

(този миг съм сънувала много луни).

Гроздобер е сега. Пий от моите сокове,

и денят, споделен, ще узрее в мечти.

 

А когато си сам не наливай тъгата,

потърси онзи огън в очите ми ти –

Аз обвивам живота ти, както лозата,

вие морна снага към далечни звезди.

 

Събуди се, любов, тази вечер е наша!

Аз съм лудото вино в суровия свят

и тръпчивата нежност на твоята чаша.

И онази несбъдната.. .  в твоя живот.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...