Грозната Мария
Когато ѝ се подиграваха,
и я подритваха с насмешка,
Мария може би съзнаваше,
че всъщност е природна грешка.
Безцветна – като блатна риба,
тя миеше чинии в кръчмата,
метеше пода търпеливо,
покорно бършеше повръщано.
Веднъж – пиян и необръснат,
един завлече я в килера
и цяла нощ ора из стръмното
на коленете разтреперани.
Тя нищо никому не каза
и как безкрайно я болеше.
След месец-два разбра – под пазва
че носи плод. И той растеше.
И в ноемврийска нощ се пръкна.
Валеше вън снегът умислен.
Мария плачеше и мъката
безмилостно дъха ѝ стисна.
Удавена в сълзи и гърмели,
тя гушкаше на гръд детето си.
Студът попи скръбта в очите ѝ.
И непонятно ѝ олекваше.
Целуна къдрите му златни –
от рая блясъчета свличали,
защото бе родила ангел.
И безусловно го обичаше.
И в свят с измислени критерии,
с амбиции и тъмни страсти,
блажена бе, че е намерила
най-простото човешко щастие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
