Грях

8 мая 2010 г., 12:56

Поэзия

539 0 2

Пак пиян,

и тази нощ греха изпит докрай.

Вървящ, от въпроси залян,

колко далеч е адът, колко далеч е този рай?

И злото пуска пак корени,

всяка нощ поливан с грях.

И колко сълзи в мрака самотно изплакани,

за погубения, невинен смях.

Удавен от мъка,

отново всеки миг се брои.

Сякаш сърцето пронизано от олово в греха,

безпомощно едва-едва тупти.

В мъгла потънали очите,

същността затрупана от черния сняг.

И пак в загадката на световете

разумът сляп търси своя бряг.

Милан Милев

8.05.2010

vedrina (Марина Стоянова)

2010-05-08T23:32:57+03:00

!!!!!!!!!!!!!!!!!!
LeChevalier (Тошко)

2010-05-08T23:27:21+03:00

Дата да се пише има смисъл, когато е различна от датата на публикация. А да си подчертваш именцето, което вече го има над заглавието, е просто излишно. Греховни човече