Грях
683
0
2
Пак пиян,
и тази нощ греха изпит докрай.
Вървящ, от въпроси залян,
колко далеч е адът, колко далеч е този рай?
И злото пуска пак корени,
всяка нощ поливан с грях.
И колко сълзи в мрака самотно изплакани,
за погубения, невинен смях.
Удавен от мъка,
отново всеки миг се брои.
Сякаш сърцето пронизано от олово в греха,
безпомощно едва-едва тупти.
В мъгла потънали очите,
същността затрупана от черния сняг.
И пак в загадката на световете
разумът сляп търси своя бряг.
Милан Милев
8.05.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
