milan210 (Милан Милев)
128 91
8.05.2010 г., 12:56 ч.

Грях 

  Поезия
540 0 2

Пак пиян,

и тази нощ греха изпит докрай.

Вървящ, от въпроси залян,

колко далеч е адът, колко далеч е този рай?

 

И злото пуска пак корени,

всяка нощ поливан с грях.

И колко сълзи в мрака самотно изплакани,

за погубения, невинен смях.

 

Удавен от мъка,

отново всеки миг се брои.

Сякаш сърцето пронизано от олово в греха,

безпомощно едва-едва тупти.

 

 

В мъгла потънали очите,

същността затрупана от черния сняг.

И пак в загадката на  световете

разумът сляп търси своя бряг.

 

Милан Милев

8.05.2010

© Милан Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Дата да се пише има смисъл, когато е различна от датата на публикация. А да си подчертваш именцето, което вече го има над заглавието, е просто излишно. Греховни човече
Предложения
: ??:??