Ена (Елена Гоцева)
495 13486
6 июн. 2018 г., 00:27  

Грях 

  Поэзия » Любовная
1048 6 8

 

          

Защото те обичах грешно много,

дари ми Бог от Свойта самота.

В душата ми запали Своя огън

и даде ми от Свойта светлина.

 

Сега от обичта ми си далеко,

но тя гори, изгаря ме до въглен.

На тебе грешно много се обрекох...

 

А всеки грях изпива се до дъно.

 

 

                     

                             

© Елена Гоцева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Дани!
  • Прекрасно и силно е, Елена! Поздрави!
  • Благодаря ви, Младене, Нако, Исмаил, много се радвам, че ме посетихте!
  • Брилянтно! Поздравления, Ена!
  • Много силен стих! Хареса ми!
  • Красив стих, отронен като почти безмълвен вопъл.

    "Защото те обичах грешно много,
    дари ми Бог от Свойта самота."

    Дълбоко прозрение са горните редове. Бог е най-самотен, защото е Творец Несътворим и защото не може да бъде обичан в пълното си съвършенство, а само фрагментарно и то от неравни нему! Поздравление, Ена!
  • Именно, Наде, само Бог може да дава безусловна любов на нас, хората.
    А когато изпитваме толкова голяма обич, че забравяме за тази Божия безусловна любов и всъщност се устремяваме по този начин с душата си към Него, тогава Го чувстваме, усещаме Го в себе си, разбираме Го, Той става част от нашата обич и ние от Неговата... и тогава се случва това - да усетим Неговата самота... дал толкова много на хората и останал неразбран и самотен... само с тази вечна, безусловна любов... жертвоготовност...

    Не съм го мислила този стих... той "бликна" и за секунди вече го "четях" в себе си...
    Оставаше само да го отразя на хартия, а после и тук.
    Благодаря ти за гостуването тук и за подкрепата!

    Едва сега, четейки тук стиха, разбирам как са преплетени обич и предателство... и самота...
  • Няма грешна любов, Ена...И Бог е любов.
Предложения
: ??:??