6.06.2018 г., 0:27 ч.
Грях
Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко,
но тя гори, изгаря ме до въглен.
На тебе грешно много се обрекох...
А всеки грях изпива се до дъно.
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко,
но тя гори, изгаря ме до въглен.
На тебе грешно много се обрекох...
А всеки грях изпива се до дъно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елена Гоцева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
