6.06.2018 г., 0:27 ч.
Грях
Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко,
но тя гори, изгаря ме до въглен.
На тебе грешно много се обрекох...
А всеки грях изпива се до дъно.
© Елена Гоцева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Дани!
-
Прекрасно и силно е, Елена! Поздрави!
-
Благодаря ви, Младене, Нако, Исмаил, много се радвам, че ме посетихте!
-
Брилянтно! Поздравления, Ена!
-
Много силен стих! Хареса ми!
-
Красив стих, отронен като почти безмълвен вопъл.
"Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота."
Дълбоко прозрение са горните редове. Бог е най-самотен, защото е Творец Несътворим и защото не може да бъде обичан в пълното си съвършенство, а само фрагментарно и то от неравни нему! Поздравление, Ена! -
Именно, Наде, само Бог може да дава безусловна любов на нас, хората.
А когато изпитваме толкова голяма обич, че забравяме за тази Божия безусловна любов и всъщност се устремяваме по този начин с душата си към Него, тогава Го чувстваме, усещаме Го в себе си, разбираме Го, Той става част от нашата обич и ние от Неговата... и тогава се случва това - да усетим Неговата самота... дал толкова много на хората и останал неразбран и самотен... само с тази вечна, безусловна любов... жертвоготовност...
Не съм го мислила този стих... той "бликна" и за секунди вече го "четях" в себе си...
Оставаше само да го отразя на хартия, а после и тук.
Благодаря ти за гостуването тук и за подкрепата!
Едва сега, четейки тук стиха, разбирам как са преплетени обич и предателство... и самота... -
Няма грешна любов, Ена...И Бог е любов.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
