Гулямъ упирация :) (хумор)
Ши мъ звинявъти зъ пуфтурениету, мъ то туй е прувукиръну
ут „За малку само додох си :)" нъ Иленкъ - Нилана (Еми)
И аз бях нъ чъстичнъ прумянъ.
Чи как ни съм тъ видялъ там?
Упрайх съ, веч ни съм зъсмянъ,
ни съ усмихвъм, мъ ниту грам.
Щот дъ съ смеиш, ней мудерну,
пък аз искъм дъ съм се ф крак.
Признавъм, булеши, ногу верну.
Издържах... (Мъ ни утивъм пак)
Сига смихъ утвътри кът нъпиръ,
зъпочвъм дъ си мисля зъ уфцатъ -
дет я изяди вълкъ, там нъ бъиръ
зъд рикатъ, нъвътре във гуратъ.
Друг път пък мисля зъ пителъ,
къф пъстър беши и глъсувит...
Мъ веч гу нямъ, увря у кутелъ,
сига е у мъзету ф буркани увит.
Тъжовнъ сещъм съ и зъ пиперя,
уж чурбъджийки, уж сладък сорт...
Туй семи как мужах дъ гу нъмеря?
Ней саму лют, ами нъправу серт.
Или пък сещъм съ зъ моя дяду,
дету изчезнъ (приди месец май).
Пу късътъ фустъ нъ моме младу
пувлечи съ, къдей е, кой гу знай.
Кът съ зъмисля - Що пъри труших?
Зъ ко ми трябвъши тъзи прумяна?
Биз дофтури, усмифкътъ струших.
Животъ май чи ей упирация гулямъ.
12.10.2007г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
