Живот, запълнен с илюзии.
Кому са нужни горчиви истини?
Сами градим мечти,
а после ги събаряме.
Хората използваме за гумички,
да редактираме неизгодния финал.
Душите ни щяха да са пъстър фестивал,
разбира се, ако не бяха толко дребни...
И пак еволюираме, но с ходове назад.
Грешките, освен очевидни, са и неизбежни.
Провалите се носят на рояк,
до тази грандиозност стигнал е човек.
Остави го сам и от нищото ще изчезне,
явно това си е вроден талант...
Застрашен вид от вулкана "Его",
който безкрайно много е изригвал.
Илюзии, запълнили мечти,
хора, превърнати във гумички.
Истини неумеещи да казваме.
Всичко по пътя си събаряме...
© А.А. Все права защищены