Mar 14, 2017, 8:16 PM

Гумички

445 1 0

Гумички


Живот, запълнен с илюзии.
Кому са нужни горчиви истини?
Сами градим мечти,
а после ги събаряме.

 

Хората използваме за гумички,
да редактираме неизгодния финал.
Душите ни щяха да са пъстър фестивал,
разбира се, ако не бяха толко дребни...

 

И пак еволюираме, но с ходове назад.
Грешките, освен очевидни, са и неизбежни.
Провалите се носят на рояк,
до тази грандиозност стигнал е човек.

 

Остави го сам и от нищото ще изчезне,
явно това си е вроден талант...
Застрашен вид от вулкана "Его",
който безкрайно много е изригвал.

 

Илюзии, запълнили мечти,
хора, превърнати във гумички.
Истини неумеещи да казваме.
Всичко по пътя си събаряме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...