Гумички
Гумички
Живот, запълнен с илюзии.
Кому са нужни горчиви истини?
Сами градим мечти,
а после ги събаряме.
Хората използваме за гумички,
да редактираме неизгодния финал.
Душите ни щяха да са пъстър фестивал,
разбира се, ако не бяха толко дребни...
И пак еволюираме, но с ходове назад.
Грешките, освен очевидни, са и неизбежни.
Провалите се носят на рояк,
до тази грандиозност стигнал е човек.
Остави го сам и от нищото ще изчезне,
явно това си е вроден талант...
Застрашен вид от вулкана "Его",
който безкрайно много е изригвал.
Илюзии, запълнили мечти,
хора, превърнати във гумички.
Истини неумеещи да казваме.
Всичко по пътя си събаряме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.А. Всички права запазени