7 окт. 2008 г., 13:14

Густав и любовта

1.2K 0 10

Често ураганите се оказват обичайни тропически бури
навестяващи тези брегове от векове
Нещо като сезонни посетители
кажи-речи - роднини по Коледа

Любовта рядко е ураган
бъркаме я с такъв от желание

но питам се
какво значение
щом

все отнася някой покрив
срутва дъсчена колиба
най-малко
отпаря няколко тенти и наводнява тук-там мазетата

 

от вътрешна лява страна внимавай какво си пожелаваш


мине ли истинския Густав
спомняме си -
животът ни от подробности
е наоколо
и в затишието се молим -
дано ни опази

не успее ли

събираме отломките с години
изгребваме солената вода
шием знамена от бяло-зелените тенти
и вяло ги развяваме - оцелели самотници
по своите кални късчета суша
затлачени с кал гърла 
                       очи 
                              устия
след урагана на любовта 

личи си и тогава (от самолет;) - 
не сме държали особено да бъдем спасени

умирали сме си да не бъдем подминати

 

Обичам топлите мозайки на картините му

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, yossifova! Реверанс!
  • Не ми се коментира, за да не разваля магията от думите ти и "Целувката". Аплодисменти!
  • О,здраво, Витания! И Поздравите ми ухилени! :D
  • За мен беше удоволствие, уважаема!
    И кеф!
    И поздрав!
  • Животът ни от подробности е този ни живот, този, който си тече и минава "докато си правим други планове" - понякога се оказва спасителен пояс - ежедневието, вкопчваш се да не те отнесе някой Густав '

    Климт и на мен ми е любим, неслучайно е набъркан в края - някак сменя темата...подробност за спасение се явява също

    Поздрави и благодаря, че сте наминали, прочели и се обадихте!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...