7.10.2008 г., 13:14

Густав и любовта

1.2K 0 10

Често ураганите се оказват обичайни тропически бури
навестяващи тези брегове от векове
Нещо като сезонни посетители
кажи-речи - роднини по Коледа

Любовта рядко е ураган
бъркаме я с такъв от желание

но питам се
какво значение
щом

все отнася някой покрив
срутва дъсчена колиба
най-малко
отпаря няколко тенти и наводнява тук-там мазетата

 

от вътрешна лява страна внимавай какво си пожелаваш


мине ли истинския Густав
спомняме си -
животът ни от подробности
е наоколо
и в затишието се молим -
дано ни опази

не успее ли

събираме отломките с години
изгребваме солената вода
шием знамена от бяло-зелените тенти
и вяло ги развяваме - оцелели самотници
по своите кални късчета суша
затлачени с кал гърла 
                       очи 
                              устия
след урагана на любовта 

личи си и тогава (от самолет;) - 
не сме държали особено да бъдем спасени

умирали сме си да не бъдем подминати

 

Обичам топлите мозайки на картините му

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, yossifova! Реверанс!
  • Не ми се коментира, за да не разваля магията от думите ти и "Целувката". Аплодисменти!
  • О,здраво, Витания! И Поздравите ми ухилени! :D
  • За мен беше удоволствие, уважаема!
    И кеф!
    И поздрав!
  • Животът ни от подробности е този ни живот, този, който си тече и минава "докато си правим други планове" - понякога се оказва спасителен пояс - ежедневието, вкопчваш се да не те отнесе някой Густав '

    Климт и на мен ми е любим, неслучайно е набъркан в края - някак сменя темата...подробност за спасение се явява също

    Поздрави и благодаря, че сте наминали, прочели и се обадихте!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...