1 нояб. 2012 г., 12:37

Гвоздей 

  Поэзия
646 0 10

 

ГВОЗДЕЙ

 

 

Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,

от тези, за разпятие ковани,

но моят край не е земя юдейска –

тук не разпъват с гвоздеи по дланите.

 

Тук не разпъват, вярно, но до всеки

приятелят Пилат върви в живота,

а всички хълмове от памтивека

случайно

носят името Голгота.

 

И всекиму тълпата разярена

поне веднъж е викала “Разпни го!” –

за теб крещяха вчера, днес – за мене.

 

И хълмовете никога не стигат...

 

Тук не разпъват, вярно, но човекът

за всеки случай кръст си носи, милият.

Завършват с кръст житейските пътеки,

оцет и тръни има в изобилие.

 

Гората от разпятия е гъста –

“Разпъват ли?” дори не е въпрос,

а оня остър гвоздей е от кръста

на някой кротък областен Христос.

 

Намерих гвоздей...

И му се зарадвах.

И знам – ще дойде неговият час.

Шейсет и пет години махам с брадвата

и дялам своя тежък кръст и аз.

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??