Гълъбът

5 февр. 2010 г., 09:53

Поэзия » Другая

440 0 2

Той всяка сутрин ляга на перваза

и изгрева дочаква - кротко сгушен.

В окото му спи образът запазен

на онзи свят отвън когото слушам...

Внимателно почиства си перата

и любопитно в мрежата се вглежда.

А слънцето облива го с позлата

и се прелива в гушката му нежна...

Трохите той от вчера подминава –

очаква важно днешната закуска...

Една ръка през мрежата му дава

парченца хляб и той кълве изкусно...

Той не познава граници и мрежи...

Той – царят на небето и перваза...

Той – пратеник на утрините свежи

и на надеждата, която пазя...

А щом политне волно във простора,

със себе той взема част от мрака...

А може би... ще кацне днес на двора

при майка ми, която още чака...?

asizi (Nina Toshich)

2010-02-05T11:18:49+02:00

много хубав стих...с много нежност и топлина !6!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2010-02-05T10:01:22+02:00

Още един добър поет в този сайт! Поздрав далечен, Георги! Барона