finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Feb 5, 2010, 9:53 AM

Гълъбът

  Poetry » Other
600 0 2

Той всяка сутрин ляга на перваза

и изгрева дочаква -  кротко сгушен.

В окото му спи образът запазен

на онзи свят отвън когото слушам...

Внимателно почиства си перата

и  любопитно в мрежата се вглежда.

А слънцето облива го с позлата

и се прелива в гушката му нежна...

Трохите той от вчера подминава –

очаква важно днешната закуска...

Една ръка през мрежата му дава

парченца хляб и той кълве изкусно...

Той не познава граници и мрежи...

Той – царят на небето и перваза...

Той – пратеник на утрините свежи

и на надеждата, която пазя...

А щом политне волно във простора,

със себе той взема част от мрака...

А може би... ще кацне днес на двора

при  майка ми, която още чака...?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0