Гълъбът
Той всяка сутрин ляга на перваза
и изгрева дочаква - кротко сгушен.
В окото му спи образът запазен
на онзи свят отвън когото слушам...
Внимателно почиства си перата
и любопитно в мрежата се вглежда.
А слънцето облива го с позлата
и се прелива в гушката му нежна...
Трохите той от вчера подминава –
очаква важно днешната закуска...
Една ръка през мрежата му дава
парченца хляб и той кълве изкусно...
Той не познава граници и мрежи...
Той – царят на небето и перваза...
Той – пратеник на утрините свежи
и на надеждата, която пазя...
А щом политне волно във простора,
със себе той взема част от мрака...
А може би... ще кацне днес на двора
при майка ми, която още чака...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
