6 янв. 2017 г., 16:10

Гърбът ми

596 0 4

Гърбът ми... е онази частица от мен,

която ще ти дам да видиш последна.

Но не защото ще си тръгна от теб.

Не.

Щом видиш го, ще е като проглеждане.

Той няма маска, не се крие зад думи.

Просто стои, ням носител на същности.

Гордо изправен, прегърбен или

привел рамене от мъка и глупости.

Мой откровен разказвач по безмълвие,

ме оставя без тайни, прозрачен е.

Път към скритите мисли е, стълбище

към ответа за мен какво значиш.

 

 

03.03.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....