Гърмен
Гърмен
Не град.
Един от бисерите си,
от пазвата на Западни Родопи.
Тук всичко има
своя живопис
и свое име,
истинско и топло.
А платото на Гърмен
е платно,
с втъкана в него
премъдряла древност.
Пред Рим - след Рим.
До днес живее то,
със оправдано
чувство за потребност.
На хората,
заселили се там,
на волята им -
да пребъдат вечно.
И планината
да превърнат в храм,
на истинската
жажда за човечност.
Тук всяка стъпка
буди старина.
Светилища
навсякъде изникват.
Тук времето под сенки на платан
приседнало е
сякаш за почивка.
През неговата
мислена врата
пристъпвам из
Никополис ад Нестум.
Назад се връщам
хиляди лета,
във крепостта въздигната над Места.
За да те видя
след години друг.
Пораснал
и със бъдеще закърмен.
Никополис ад Нестум ще е тук,
но само… като приказка за Гърмен.
© Александър Калчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
ДА БЪДЕ!!!
-
Много хубаво, просто човек няма какво да каже, но някак и не върви да подмине безмълвно.
-
И този, както и други Ваши стихове, е актуален, с гражданско съзнание и дълбока почит и любов към всичко българско!
За мен остава насладата от всяка дума! Благодаря! -
Бях тук,насладих се и тихо си отивам,да не будя миналото.
-
дишат думите. и аз (с) тях. благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Тук времето под сенки на платан
приседнало е
сякаш за почивка."
Благодаря!