14 окт. 2009 г., 15:24

Гърмен

713 0 6

Гърмен

 

Не град.

Един от бисерите си,

от пазвата на Западни Родопи.

Тук всичко има

своя живопис 

и свое име,

истинско и топло.

 

А платото на Гърмен

е платно,

с втъкана в него

премъдряла древност.

Пред Рим - след Рим.

До днес живее то,

със оправдано

чувство за потребност.

 

На хората,

заселили се там,

на волята им - 

да пребъдат вечно.

И планината

да превърнат в храм,

на истинската 

жажда за човечност.

 

Тук всяка стъпка

буди старина.

Светилища

навсякъде изникват.

Тук  времето под сенки на платан

приседнало е

сякаш за почивка.

 

През неговата

мислена  врата

пристъпвам из

Никополис ад Нестум.

Назад се връщам

хиляди лета,

във крепостта въздигната над Места.

 

За да те видя

след години друг.

Пораснал

и със бъдеще закърмен.

 

Никополис ад  Нестум ще е тук,

но само… като приказка за Гърмен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм била, но ми се прииска да съм там!
    "Тук времето под сенки на платан
    приседнало е
    сякаш за почивка."
    Благодаря!


  • ДА БЪДЕ!!!
  • Много хубаво, просто човек няма какво да каже, но някак и не върви да подмине безмълвно.
  • И този, както и други Ваши стихове, е актуален, с гражданско съзнание и дълбока почит и любов към всичко българско!

    За мен остава насладата от всяка дума! Благодаря!
  • Бях тук,насладих се и тихо си отивам,да не будя миналото.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...