14 oct 2009, 15:24

Гърмен

714 0 6

Гърмен

 

Не град.

Един от бисерите си,

от пазвата на Западни Родопи.

Тук всичко има

своя живопис 

и свое име,

истинско и топло.

 

А платото на Гърмен

е платно,

с втъкана в него

премъдряла древност.

Пред Рим - след Рим.

До днес живее то,

със оправдано

чувство за потребност.

 

На хората,

заселили се там,

на волята им - 

да пребъдат вечно.

И планината

да превърнат в храм,

на истинската 

жажда за човечност.

 

Тук всяка стъпка

буди старина.

Светилища

навсякъде изникват.

Тук  времето под сенки на платан

приседнало е

сякаш за почивка.

 

През неговата

мислена  врата

пристъпвам из

Никополис ад Нестум.

Назад се връщам

хиляди лета,

във крепостта въздигната над Места.

 

За да те видя

след години друг.

Пораснал

и със бъдеще закърмен.

 

Никополис ад  Нестум ще е тук,

но само… като приказка за Гърмен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм била, но ми се прииска да съм там!
    "Тук времето под сенки на платан
    приседнало е
    сякаш за почивка."
    Благодаря!


  • ДА БЪДЕ!!!
  • Много хубаво, просто човек няма какво да каже, но някак и не върви да подмине безмълвно.
  • И този, както и други Ваши стихове, е актуален, с гражданско съзнание и дълбока почит и любов към всичко българско!

    За мен остава насладата от всяка дума! Благодаря!
  • Бях тук,насладих се и тихо си отивам,да не будя миналото.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...