14.10.2009 г., 15:24

Гърмен

712 0 6

Гърмен

 

Не град.

Един от бисерите си,

от пазвата на Западни Родопи.

Тук всичко има

своя живопис 

и свое име,

истинско и топло.

 

А платото на Гърмен

е платно,

с втъкана в него

премъдряла древност.

Пред Рим - след Рим.

До днес живее то,

със оправдано

чувство за потребност.

 

На хората,

заселили се там,

на волята им - 

да пребъдат вечно.

И планината

да превърнат в храм,

на истинската 

жажда за човечност.

 

Тук всяка стъпка

буди старина.

Светилища

навсякъде изникват.

Тук  времето под сенки на платан

приседнало е

сякаш за почивка.

 

През неговата

мислена  врата

пристъпвам из

Никополис ад Нестум.

Назад се връщам

хиляди лета,

във крепостта въздигната над Места.

 

За да те видя

след години друг.

Пораснал

и със бъдеще закърмен.

 

Никополис ад  Нестум ще е тук,

но само… като приказка за Гърмен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм била, но ми се прииска да съм там!
    "Тук времето под сенки на платан
    приседнало е
    сякаш за почивка."
    Благодаря!


  • ДА БЪДЕ!!!
  • Много хубаво, просто човек няма какво да каже, но някак и не върви да подмине безмълвно.
  • И този, както и други Ваши стихове, е актуален, с гражданско съзнание и дълбока почит и любов към всичко българско!

    За мен остава насладата от всяка дума! Благодаря!
  • Бях тук,насладих се и тихо си отивам,да не будя миналото.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...