24 сент. 2024 г., 16:07

Х-Софийски синдром

841 7 14

Двадесет и втори век отмина,    

Третата световна отшумя,             

седнаха в подземното казино       

Àдам Попдраганов и Змия.  

 

Адам бе човек, а пък змията –      

апокалиптичен нов мутант.           

Посталтернатива на жената –

враг, другар и антидепресант.

 

Забавляваха се яко двама

с кибербридж и крапс, с 3d белот

и с рулетка – умна холограма,

с дилър – металически робот.

 

Бе превърнала света в пустиня

ядрената напаст – долу, сам,

по случайност оцелял, година

в бункера прекарал бе Адàм.

 

И накрая хрумна му идея –

по тунел в софийското метро

да достигне клиниката „Неа“ –

Ева да направи – от „ребро“.

 

Хромозома Х си той извлече

и с подръчни средства удвои.

Вместо саморасляк на човече,

пръкна се змия мутант, уви!

 


 

  Стихотворението, заедно с още едно друго, спечели трета награда на конкурса „Булгакон“ 2024, на тема „Мечтатели“, с подтема „Фантастичната София“. Първа и втора награда не бяха присъдени.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Аладин от улица „Алабин“ 🇧🇬

Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на ...
589 4

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...