Х-Софийски синдром
Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията –
апокалиптичен нов мутант.
Посталтернатива на жената –
враг, другар и антидепресант.
Забавляваха се яко двама
с кибербридж и крапс, с 3d белот
и с рулетка – умна холограма,
с дилър – металически робот.
Бе превърнала света в пустиня
ядрената напаст – долу, сам,
по случайност оцелял, година
в бункера прекарал бе Адàм.
И накрая хрумна му идея –
по тунел в софийското метро
да достигне клиниката „Неа“ –
Ева да направи – от „ребро“.
Хромозома Х си той извлече
и с подръчни средства удвои.
Вместо саморасляк на човече,
пръкна се змия мутант, уви!
Стихотворението, заедно с още едно друго, спечели трета награда на конкурса „Булгакон“ 2024, на тема „Мечтатели“, с подтема „Фантастичната София“. Първа и втора награда не бяха присъдени.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Поздравления за наградата!
