Sep 24, 2024, 4:07 PM

Х-Софийски синдром 

  Poetry » Other
230 4 14

Двадесет и втори век отмина,    

Третата световна отшумя,             

седнаха в подземното казино       

Àдам Попдраганов и Змия.  

 

Адам бе човек, а пък змията –      

апокалиптичен нов мутант.           

Посталтернатива на жената –

враг, другар и антидепресант.

 

Забавляваха се яко двама

с кибербридж и крапс, с 3d белот

и с рулетка – умна холограма,

с дилър – металически робот.

 

Бе превърнала света в пустиня

ядрената напаст – долу, сам,

по случайност оцелял, година

в бункера прекарал бе Адàм.

 

И накрая хрумна му идея –

по тунел в софийското метро

да достигне клиниката „Неа“ –

Ева да направи – от „ребро“.

 

Хромозома Х си той извлече

и с подръчни средства удвои.

Вместо саморасляк на човече,

пръкна се змия мутант, уви!

 


 

  Стихотворението, заедно с още едно друго, спечели трета награда на конкурса „Булгакон“ 2024, на тема „Мечтатели“, с подтема „Фантастичната София“. Първа и втора награда не бяха присъдени.

 

 

© Мария Димитрова All rights reserved.

Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на ...
  134 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??