МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
24.09.2024 г., 16:07 ч.

Х-Софийски синдром 

  Поезия » Друга
279 7 14

Двадесет и втори век отмина,    

Третата световна отшумя,             

седнаха в подземното казино       

Àдам Попдраганов и Змия.  

 

Адам бе човек, а пък змията –      

апокалиптичен нов мутант.           

Посталтернатива на жената –

враг, другар и антидепресант.

 

Забавляваха се яко двама

с кибербридж и крапс, с 3d белот

и с рулетка – умна холограма,

с дилър – металически робот.

 

Бе превърнала света в пустиня

ядрената напаст – долу, сам,

по случайност оцелял, година

в бункера прекарал бе Адàм.

 

И накрая хрумна му идея –

по тунел в софийското метро

да достигне клиниката „Неа“ –

Ева да направи – от „ребро“.

 

Хромозома Х си той извлече

и с подръчни средства удвои.

Вместо саморасляк на човече,

пръкна се змия мутант, уви!

 

 

  Стихотворението, заедно с още едно друго, спечели трета награда на конкурса „Булгакон“ 2024, на тема „Мечтатели“, с подтема „Фантастичната София“. Първа и втора награда не бяха присъдени.

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Аладин от улица „Алабин“
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Проза » Други
Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на ...
  174  4 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??