Hадежда в куфар
и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде?
Не е за там, а място няма тука
и мъката душата му яде.
Той щастието рони на минути
и само вяра има, а далѝ
сред думите, от никого не чути,
ще види някой колко го боли?
Когато всички гълъби нахрани
и залезът над него прокърви,
със стих превързал кървавите рани,
ще легне там, в зелените треви.
Бездомник луд ще е, дърво без корен,
но ще гори и в тъмното дори,
там, в куфара, от алчните отворен,
надеждата, а той ще я дари
на всеки, който скита по Земята,
с нозе подбити в своя път нелек,
това остава – вярата ни свята,
надежда в куфар, обич и човек...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
