и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде?
Не е за там, а място няма тука
и мъката душата му яде.
Той щастието рони на минути
и само вяра има, а далѝ
сред думите, от никого не чути,
ще види някой колко го боли?
Когато всички гълъби нахрани ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up