и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде?
Не е за там, а място няма тука
и мъката душата му яде.
Той щастието рони на минути
и само вяра има, а далѝ
сред думите, от никого не чути,
ще види някой колко го боли?
Когато всички гълъби нахрани ...