Хай-ху 1

Поэзия » Философская

904 0 9

Вековен дъб -

прекършена от буря мъдрост,

зависеща от чужда справедливост.

Велосипед, осакатен в бунището –

отишла си е любовта

и в нищото, е –

ръжда…

На пейка в парка – старец с внуче.

Край тях щастливо куче – пале.

Животът се изнизва, играейки си…

Обидени очите са на просяка

с ръце, протегнати към минувачите.

До него книги – верен на науката…

Порутена къща.

Калдаръм, обрасъл в трева и забрава –

разсеяна в празни дела махала…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kasius (Бостан Бостанджиев)

Данке шойн!

2014-05-27T16:57:18+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Благодаря със закъснение, Таня! За оценката.

2013-12-09T09:14:48+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Определено е различно и приемливо!

2012-02-26T07:01:57+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Благодаря, че отделихте от времето си за да прочетете написаното! Все пак вече виждате, че има и хай-ху, а защо не и хай-хо или пък дори хо-хо, ха-ха или хе-хе? Очарованието е субективна за всеки човек емоция, както и разочарованието, но само това, което не подбужда към никакви размисли или чувства не е изкуство. В тази линия на мисли предполагам, че най-великите творци са животът и смъртта - тъй като няма правила с които да се съобразяват във формите си :–)

2012-02-21T18:35:27+02:00
argonyk (Димитър Никифоров)

Безсилието на твореца го тласка към...неправилни форми, така си го обяснявам аз.
Чернев е много прав!
И вместо да се правиш на "различна" погледни си написаното - " е такова животно - нема"

2012-02-21T16:01:45+02:00