29 мар. 2012 г., 23:25  

Хай-ху 10

693 0 2

                        1

“Всяко нещо с времето си’’

и временно е всяко нещо

във времето.


Само безвремието,

е навременно

и така е,

от преди сътворението...

 

                        2

Поетът бил с душа прекрасна,

изпъстрена от вдъхновение –

да, бил е,

но –
душата на поета,
е душата на човека.


И както всичко човешко,
съответно –

погрешно
е да мислиш,
че чиста е тя.


Това е така,
но само на повърхността.


В дълбокото ù,
ще откриеш гузността
на низостта,
защото и тя,
е човешкa,
следователно –  
поетичнa...

 

                        3

Ако искаш да успееш - копирай.
Ако искаш да си щастлив - живей.
Ако искаш да си безсмъртен - твори.
Ако искаш да си нещастен - пиши.

 

                        4

Сингулярността, свита в себе си

с надежда наблюдаваше чедото си –

отдалечаващата се вселена,

изгубила в пространството

гравитацията си,

към родното място.


Колапсът все не се случваше

и на сингулярността ù стана ясно,

че дъщеря ù,

не ще се прибере в тясното,

защото беше създадена

да се разтвори

в безкрайните простори

на необятното...

 

                        5

Краят погледна в началото

и видя себе си.

Началото нищо не видя в края.

Нищото не можеше да разбере,

защо началото не го вижда.

На защо-то, му беше писнало да обяснява

и егоцентрично затаи отговора.

Безкрайността наблюдаваше.

Тя знаеше всички отговори,

но си траеше.

Така светът остана неразбран –

до края…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...