Хай-ху 10

                        1

“Всяко нещо с времето си’’

и временно е всяко нещо

във времето.

Само безвремието,

е навременно

и така е,

от преди сътворението...

                        2

Поетът бил с душа прекрасна,

изпъстрена от вдъхновение –

да, бил е,

но –
душата на поета,
е душата на човека.

И както всичко човешко,
съответно –

погрешно
е да мислиш,
че чиста е тя.

Това е така,
но само на повърхността.

В дълбокото ù,
ще откриеш гузността
на низостта,
защото и тя,
е човешкa,
следователно –  
поетичнa...

                        3

Ако искаш да успееш - копирай.
Ако искаш да си щастлив - живей.
Ако искаш да си безсмъртен - твори.
Ако искаш да си нещастен - пиши.

                        4

Сингулярността, свита в себе си

с надежда наблюдаваше чедото си –

отдалечаващата се вселена,

изгубила в пространството

гравитацията си,

към родното място.

Колапсът все не се случваше

и на сингулярността ù стана ясно,

че дъщеря ù,

не ще се прибере в тясното,

защото беше създадена

да се разтвори

в безкрайните простори

на необятното...

                        5

Краят погледна в началото

и видя себе си.

Началото нищо не видя в края.

Нищото не можеше да разбере,

защо началото не го вижда.

На защо-то, му беше писнало да обяснява

и егоцентрично затаи отговора.

Безкрайността наблюдаваше.

Тя знаеше всички отговори,

но си траеше.

Така светът остана неразбран –

до края…