1
“Всяко нещо с времето си’’
и временно е всяко нещо
във времето.
Само безвремието,
е навременно
и така е,
от преди сътворението...
2
Поетът бил с душа прекрасна,
изпъстрена от вдъхновение –
да, бил е,
но –
душата на поета,
е душата на човека.
И както всичко човешко,
съответно –
погрешно
е да мислиш,
че чиста е тя.
Това е така,
но само на повърхността.
В дълбокото ù,
ще откриеш гузността
на низостта,
защото и тя,
е човешкa,
следователно –
поетичнa...
3
Ако искаш да успееш - копирай.
Ако искаш да си щастлив - живей.
Ако искаш да си безсмъртен - твори.
Ако искаш да си нещастен - пиши.
4
Сингулярността, свита в себе си
с надежда наблюдаваше чедото си –
отдалечаващата се вселена,
изгубила в пространството
гравитацията си,
към родното място.
Колапсът все не се случваше
и на сингулярността ù стана ясно,
че дъщеря ù,
не ще се прибере в тясното,
защото беше създадена
да се разтвори
в безкрайните простори
на необятното...
5
Краят погледна в началото
и видя себе си.
Началото нищо не видя в края.
Нищото не можеше да разбере,
защо началото не го вижда.
На защо-то, му беше писнало да обяснява
и егоцентрично затаи отговора.
Безкрайността наблюдаваше.
Тя знаеше всички отговори,
но си траеше.
Така светът остана неразбран –
до края…
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.