Mar 29, 2012, 11:25 PM  

Хай-ху 10

691 0 2

                        1

“Всяко нещо с времето си’’

и временно е всяко нещо

във времето.


Само безвремието,

е навременно

и така е,

от преди сътворението...

 

                        2

Поетът бил с душа прекрасна,

изпъстрена от вдъхновение –

да, бил е,

но –
душата на поета,
е душата на човека.


И както всичко човешко,
съответно –

погрешно
е да мислиш,
че чиста е тя.


Това е така,
но само на повърхността.


В дълбокото ù,
ще откриеш гузността
на низостта,
защото и тя,
е човешкa,
следователно –  
поетичнa...

 

                        3

Ако искаш да успееш - копирай.
Ако искаш да си щастлив - живей.
Ако искаш да си безсмъртен - твори.
Ако искаш да си нещастен - пиши.

 

                        4

Сингулярността, свита в себе си

с надежда наблюдаваше чедото си –

отдалечаващата се вселена,

изгубила в пространството

гравитацията си,

към родното място.


Колапсът все не се случваше

и на сингулярността ù стана ясно,

че дъщеря ù,

не ще се прибере в тясното,

защото беше създадена

да се разтвори

в безкрайните простори

на необятното...

 

                        5

Краят погледна в началото

и видя себе си.

Началото нищо не видя в края.

Нищото не можеше да разбере,

защо началото не го вижда.

На защо-то, му беше писнало да обяснява

и егоцентрично затаи отговора.

Безкрайността наблюдаваше.

Тя знаеше всички отговори,

но си траеше.

Така светът остана неразбран –

до края…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...