1

Съвестта гризеше

ябълката на съзнанието.

Тщеславието, подстрекаваше ума

да се обгражда с нули.

Нервите разбудиха адреналина.

Адреналинът притисна бъбреците.

Бъбреците, подгониха кортикостероидите

да елиминират уртикарията.

- Ама, аз съм най-обикновена краста –

чу се ехо от кожата...

                       2

Смирението –

този умен червей,

приспособен да се извива

и бичува,

самостоятелно –

ще оцелее,

дори и нищо да не струва

светът...

Помисли си, страхът...

                        3

Сдушиха се лъжата и притворството.

Събраха се на тайнствена вечеря

с измамата нахална и позьорството -

да сътворят най-пъклена завера...

Лъжата, ще е съдник тачен.

Измамата – стражар некорумпиран.

Притворството пък – политик „неклатен”.

Позьорството – масмедия в ефира.

Речено – сторено...

                        4

Кръстопът.

Камък край него.

На камъка неподвижността плаче.

Движението спира за малко и пита:

- Защо плачеш, сестро?

- Как да не плача, братче?

Никой не ме публикува.

- Аха, довиждане, сестро!

Само прашната от ходене мисъл,

си струва...

                        5

Пясъчна дюна.

Сломено разочарованието, приседнало,

гледаше стъпките си през пустошта

в търсене на величието.

Величието, сломено от разочарование,

седеше на другия край на дюната.

Уплашиха се от пясъка

и връщайки се по стъпките си,

така и не се срещнаха...