Mar 20, 2012, 10:15 AM  

Хай-ху 6

753 0 0

                       1

Съвестта гризеше

ябълката на съзнанието.

Тщеславието, подстрекаваше ума

да се обгражда с нули.

Нервите разбудиха адреналина.

Адреналинът притисна бъбреците.

Бъбреците, подгониха кортикостероидите

да елиминират уртикарията.

- Ама, аз съм най-обикновена краста –

чу се ехо от кожата...

 

                       2

Смирението –

този умен червей,

приспособен да се извива

и бичува,

самостоятелно –

ще оцелее,

дори и нищо да не струва

светът...

Помисли си, страхът...

 

                        3

Сдушиха се лъжата и притворството.

Събраха се на тайнствена вечеря

с измамата нахална и позьорството -

да сътворят най-пъклена завера...


Лъжата, ще е съдник тачен.

Измамата – стражар некорумпиран.

Притворството пък  политик „неклатен”.

Позьорството – масмедия в ефира.

Речено – сторено...

 

                        4

Кръстопът.

Камък край него.

На камъка неподвижността плаче.

Движението спира за малко и пита:

- Защо плачеш, сестро?

- Как да не плача, братче?

Никой не ме публикува.

- Аха, довиждане, сестро!

Само прашната от ходене мисъл,

си струва...

 

 

                        5

Пясъчна дюна.

Сломено разочарованието, приседнало,

гледаше стъпките си през пустошта

в търсене на величието.


Величието, сломено от разочарование,

седеше на другия край на дюната.


Уплашиха се от пясъка

и връщайки се по стъпките си,

така и не се срещнаха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...