20.03.2012 г., 10:15  

Хай-ху 6

758 0 0

                       1

Съвестта гризеше

ябълката на съзнанието.

Тщеславието, подстрекаваше ума

да се обгражда с нули.

Нервите разбудиха адреналина.

Адреналинът притисна бъбреците.

Бъбреците, подгониха кортикостероидите

да елиминират уртикарията.

- Ама, аз съм най-обикновена краста –

чу се ехо от кожата...

 

                       2

Смирението –

този умен червей,

приспособен да се извива

и бичува,

самостоятелно –

ще оцелее,

дори и нищо да не струва

светът...

Помисли си, страхът...

 

                        3

Сдушиха се лъжата и притворството.

Събраха се на тайнствена вечеря

с измамата нахална и позьорството -

да сътворят най-пъклена завера...


Лъжата, ще е съдник тачен.

Измамата – стражар некорумпиран.

Притворството пък  политик „неклатен”.

Позьорството – масмедия в ефира.

Речено – сторено...

 

                        4

Кръстопът.

Камък край него.

На камъка неподвижността плаче.

Движението спира за малко и пита:

- Защо плачеш, сестро?

- Как да не плача, братче?

Никой не ме публикува.

- Аха, довиждане, сестро!

Само прашната от ходене мисъл,

си струва...

 

 

                        5

Пясъчна дюна.

Сломено разочарованието, приседнало,

гледаше стъпките си през пустошта

в търсене на величието.


Величието, сломено от разочарование,

седеше на другия край на дюната.


Уплашиха се от пясъка

и връщайки се по стъпките си,

така и не се срещнаха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...