20.03.2012 г., 10:15  

Хай-ху 6

757 0 0

                       1

Съвестта гризеше

ябълката на съзнанието.

Тщеславието, подстрекаваше ума

да се обгражда с нули.

Нервите разбудиха адреналина.

Адреналинът притисна бъбреците.

Бъбреците, подгониха кортикостероидите

да елиминират уртикарията.

- Ама, аз съм най-обикновена краста –

чу се ехо от кожата...

 

                       2

Смирението –

този умен червей,

приспособен да се извива

и бичува,

самостоятелно –

ще оцелее,

дори и нищо да не струва

светът...

Помисли си, страхът...

 

                        3

Сдушиха се лъжата и притворството.

Събраха се на тайнствена вечеря

с измамата нахална и позьорството -

да сътворят най-пъклена завера...


Лъжата, ще е съдник тачен.

Измамата – стражар некорумпиран.

Притворството пък  политик „неклатен”.

Позьорството – масмедия в ефира.

Речено – сторено...

 

                        4

Кръстопът.

Камък край него.

На камъка неподвижността плаче.

Движението спира за малко и пита:

- Защо плачеш, сестро?

- Как да не плача, братче?

Никой не ме публикува.

- Аха, довиждане, сестро!

Само прашната от ходене мисъл,

си струва...

 

 

                        5

Пясъчна дюна.

Сломено разочарованието, приседнало,

гледаше стъпките си през пустошта

в търсене на величието.


Величието, сломено от разочарование,

седеше на другия край на дюната.


Уплашиха се от пясъка

и връщайки се по стъпките си,

така и не се срещнаха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...