20.03.2012 г., 10:15  

Хай-ху 6

755 0 0

                       1

Съвестта гризеше

ябълката на съзнанието.

Тщеславието, подстрекаваше ума

да се обгражда с нули.

Нервите разбудиха адреналина.

Адреналинът притисна бъбреците.

Бъбреците, подгониха кортикостероидите

да елиминират уртикарията.

- Ама, аз съм най-обикновена краста –

чу се ехо от кожата...

 

                       2

Смирението –

този умен червей,

приспособен да се извива

и бичува,

самостоятелно –

ще оцелее,

дори и нищо да не струва

светът...

Помисли си, страхът...

 

                        3

Сдушиха се лъжата и притворството.

Събраха се на тайнствена вечеря

с измамата нахална и позьорството -

да сътворят най-пъклена завера...


Лъжата, ще е съдник тачен.

Измамата – стражар некорумпиран.

Притворството пък  политик „неклатен”.

Позьорството – масмедия в ефира.

Речено – сторено...

 

                        4

Кръстопът.

Камък край него.

На камъка неподвижността плаче.

Движението спира за малко и пита:

- Защо плачеш, сестро?

- Как да не плача, братче?

Никой не ме публикува.

- Аха, довиждане, сестро!

Само прашната от ходене мисъл,

си струва...

 

 

                        5

Пясъчна дюна.

Сломено разочарованието, приседнало,

гледаше стъпките си през пустошта

в търсене на величието.


Величието, сломено от разочарование,

седеше на другия край на дюната.


Уплашиха се от пясъка

и връщайки се по стъпките си,

така и не се срещнаха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...