Хайку
* * *
Цъфне сливата,
после - черешата и...
пролетта свърши.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Видинов Все права защищены
12 мая 2009 г., 15:42
Комментарии
Комментарии
-
-
... придържам се... подпряла съм се на един цъфнал сливов клон... да не ми падне смисъла...
-
-
-
... отглежда ме едно усещане в своята Вечност...
Гео - не спори - безспорно сезона е всекидневен - такъв, какъвто го усещаме...
Всички пролети свършват рано или късно... някои още с кокичето...!
Пак усет...!
Выбор редактора
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
