4 сент. 2009 г., 23:44

хайку

634 0 0

* * *

Клонче босилек,

Сребрист станиол шушне.

Съзерцание.

 

* * *

Акацията

ухаещо разпръсква

бяла музика.

 

* * *

На черни буци

пада кал във душата.   

Плаче дъждът.

 

* * *

Стъпка назад във

процепа на лятото.

Капките падат.   

 

* * *

Тъгата ми -

броди във безкрая син.

Звън и пустота.

 

* * *

Три рози бели.

Божествено и тихо

 - съвършенство.

 

* * *

Сияе Дъга

в края на хоризонта

- вечен Завет…

 

* * *

Мелодията

от сърцето извира.

Докосване…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Станкевич Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...