Ханни
Коя е тази сила, дето
теб прави мила и магична,
подбужда да тупти сърцето,
че тъй желана си обична!
С душа добра и съвест будна
и с много дарове събрани,
мъжа пленяваш с хубост чудна –
и млад, и стар, о, дивна Ханни!
Каквото днес дома да правя
в картини виждам те на живо,
опитвам се да те забравя...
уви, светът без теб е в сиво!
Дори и жарко слънце, Ханни,
когато стопля ни с лъчите,
мъжът честит надежда храни
за миг да зърне те с очите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены
