Ханни
Коя е тази сила, дето
теб прави мила и магична,
подбужда да тупти сърцето,
че тъй желана си обична!
С душа добра и съвест будна
и с много дарове събрани,
мъжа пленяваш с хубост чудна –
и млад, и стар, о, дивна Ханни!
Каквото днес дома да правя
в картини виждам те на живо,
опитвам се да те забравя...
уви, светът без теб е в сиво!
Дори и жарко слънце, Ханни,
когато стопля ни с лъчите,
мъжът честит надежда храни
за миг да зърне те с очите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
