Коя е тази сила, дето
теб прави мила и магична,
подбужда да тупти сърцето,
че тъй желана си обична!
С душа добра и съвест будна
и с много дарове събрани,
мъжа пленяваш с хубост чудна –
и млад, и стар, о, дивна Ханни!
Каквото днес дома да правя
в картини виждам те на живо,
опитвам се да те забравя...
уви, светът без теб е в сиво!
Дори и жарко слънце, Ханни,
когато стопля ни с лъчите,
мъжът честит надежда храни
за миг да зърне те с очите.
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
